„Домът на Светата Богородица в Малашевци“ Храм „Успение Богородично“– 120 години молитва, чудеса и обич - Продължаваме традициите
Както в началото при съграждането, така и в днешни дни, поддържането на храм „Св. Успение Богородично“ в кв. „Малашевци“ продължава да бъде кауза, обединяваща хората и показваща, че общата грижа на енорията за храма е действие, носещо живот, а не просто някаква абстрактна идея или мистика. Случват се реални събития, подтикващи участниците към социална чувствителност, смирение, обич и взаимопомощ. Храмът е място на закрила и духовна родина, където търсещите могат да открият истинският смисъл и устойчивост, а вярата – от догма, се превръща в начин на съществуване.
Няколко пъти в годината, и особено една седмица преди големите храмови празници, се организира т.нар. „бригада“ от доброволци – малки и големи, от енорията и града, както и гости на града, желаещи да се включат в дейностите по почистване и облагородяване на храма и храмовия двор. Чрез активното участие на всички дошли, предавайки добрия пример от големи на малки, се изгражда една здрава общност, служение и чудо. Създава се усещане за принадлежност не само у вярващи, а и у всеки, който търси смисъл и устойчивост.
Всяка година на трите големи храмови празници – Успение на Света Богородица – 15 август, на св. Георги Победоносец – 6 май и на св. св. Константин и Елена – 21 май, се извършва честване с празнична Литургия и раздаване на курбан за здраве. От предния ден се събират доброволци от енорията и града за обработка на месото за курбана и за рязане на зеленчуците. И както навремето – при службите, извършвани на някогашните оброчища в енорията, и днес се използва храна, донесена от къщи или закупена с дарения, с която се прави курбана, сварен в голям казан, какъвто притежава всяка църква. Обикновено се приготвя от агнешко месо с пресен лук (курбан-чорба). Когато яденето е вече полуготово, забива църковната камбана. Хората се отправят към мястото в двора на черквата, в предвидения кът за освещаване и раздаване на курбана. Свещеникът благославя курбана и трапезата. После всеки минава до котела с яденето и му се сипва от него за здраве и благословение.
Всяка година, през Страстната седмица, в чест на най-светлия християнски празник Възкресение Христово, време за размисъл за Жертвата на Господ Иисус Христос и обещанието за вечен живот, в храма се провеждат специални служби. Това е седмицата, предшестваща Великденската неделя, в която се отбелязват събитията от последните дни на земния живот на Господ Иисус Христос.
С течение на времето с Великден са се свързвали различни обичаи и традиции. Всяка година на Велики четвъртък в малашевския храм се спазва традицията за боядисване на великденски яйца за радост на малки и големи. Яйцата са символ на новия живот и Възкресението. Обичаят да се украсяват яйца за Великден датира от дълбока древност. Със средства от дарения в храма се закупуват огромен брой яйца и всеки е добре дошъл да се включи в боядисването. После яйцата се подреждат и раздават за благословение на всеки, дошъл на Великденската служба в неделя.
Посетителите на храма и днес съпреживяват отново и отново вярата в чудесата, участвайки в празничните чествания и служби. Това ги кара да чувстват принадлежността си към традициите, обединяващи живи и починали, доказателство за това, че животът има смисъл, дори и в страданието. Молитвата, чудото, оброците и общността – всичко това сочи към Бога, Който не е идея, а личен отговор и убеждение.
И ако прошката и молитвата са ценни, тогава те трябва да се преживеят, не само да се знаят, което поражда нов тип способност, вътрешна отвореност, сила чрез кротост и вяра чрез опитност. Постепенно, на преден план като ценност са вече не парите, властта и успехът, а прошката, смирението, участието в общността, грижата за живите и починалите.
Храмът е не просто постройка, а врата към смисъла, който води човека към среща с живия Бог – чрез молитвата, възпоменанието и общността, така че душата му да се възстанови, излекува и съедини със Светлината, която е Христос. Храмът „Успение на Пресвета Богородица“ в кв. „Малашевци“ бива това свято и сигурно място, не защото е величествен, а защото в него хора са се молели, ставали са чудеса, изцелявали са се души, починалите се помнят, живите се подкрепят.
Ако търсиш смисъл и вярваш или дори само се надяваш, че животът не е просто случайност, и ако вярваш, че доброто, прошката и любовта не са илюзия – тогава има логика и човешка необходимост да срещнеш тази надежда някъде.
Нека това „някъде“ бъде тук – в този храм.
Защото това не е просто сграда.
Това е място, където Бог отговаря.
Храмът е отворен.
Бог също.
