„Домът на Светата Богородица в Малашевци“ – Светини към храма
В повече от стогодишната история на храма са се случвали, а и сега продължават да се случват много чудеса, с които Бог укрепва вярата и прославя Света Богородица. Около 1950 г. се случва чудото да се самоизобрази лика на Божията Майка върху прозорците на храма, но в годините на богоотстъпничество изрично е било забранено да се говори за подобни неща и те започват да се забравят.
Вълнуващ е разказът на Магделина Христова от квартала, която е родила своя син на Успение Богородично по стар стил след молитва и дар за Св. Богородица. След чудото нейната колежка Кръстенка от Нови Искър, която от дълги години също не е можела да има деца, дошла да се помоли и да остави дар на Св. Богородица и след това ражда дъщеря. Сега всяка година идва в черквата на храмовия празник. Такива случаи са засвидетелствани немалко, включително измолените от Светата Богомайка две двойки близначета, родени в две семейства. Богомолци разказват за чудния полъх, който са усетили по лицата си по време на коленопреклонна молитва пред Чудотворния образ на Св. Богородица Троеручица.
Трудно може да се опише с думи благодатната сила на Чудотворната икона на Св. Богородица Троеручица от храмовия иконостас. Тя е иконописана в цял ръст по православния канон и по подобие на Чудотворната Св. Богородица Троеручица от Хилендарския манастир на Света Гора, Атон, историята на която е свързана с живота на св. Йоан Дамаскин. Заради противопоставянето му на иконоборческата ерес през VIII в., той бил наклеветен пред халифа на Багдат и му отрязват дясната ръка, но след гореща молитва пред иконата на Св. Богородица, тя му дава в сън знак и му изцелява ръката. За благодарност той прави обков на дясна ръка от сребро и я поставя върху иконата.
Чрез Малашевската Чудотворна икона на Св. Богородица Троеручица са получили и получават помощ много християни. Чрез нея Божията Майка помага на безплодни жени, дава изцеления при болести и при други неволи и несгоди. И сега много хора, които идват от цяла София и други градове, разказват за чудесата и помощта, която са получили от Света Богородица след сърдечна молитва пред нейната чудотворна икона и в знак на благодарност оставят пред нея малък дар.
Достойно е, наистина, да Те ублажаваме, Богородице,
присноблажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.
По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите,
нетленно родила Бог Слово, Тебе истинската Богородица величаем.
Източник на особена благодат и небесна помощ, поради наличието на вградените в тях мощи, са и още няколко свети икони в Малашевския храм „Успение на Пресвета Богородица“:
Преподобният Серафим Саровски (в света Прохор Сидорович Мошнин) е роден през 1754 г. в град Курск в уважавано търговско семейство. Баща му изгражда храмове, а майка му възпитава трите си деца, от които Прохор е най-малкият. От малък желаел да стане монах. Съвременниците на св. Серафим отбелязват, че светият лечител изцелявал не толкова с кротка дума, колкото с любов и радост, които струяли от него. Към всички преподобният Серафим с умиление се обръщал с думите: „Радост моя!“.
Богато надарен от Бога с даровете на чудотворство и прозорливост, св. Серафим се представил в Бога на 2 януари 1833 г. Мощите му се пазят в Троицкия храм на Дивеевския манастир, на който той е създател и покровител. Канонизиран е за светец през 1903 г. На тържествата по неговото канонизиране тогава присъствали около 300 000 вярващи, между които и последния руски император Николай II със своето семейство.
Преподобни Сергий Радонежки (1314-1392) е велик подвижник, оказал решително влияние за обединението на разпокъсани руски княжества и освобождението на Русия от татаро-монголското иго през ХІV в., основател и игумен на Троице-Сергиевия манастир, завинаги останал като „многосветъл светилник на руската земя, възсиял чрез чудесата си като второ слънце“, наричан „Игумен на Руската земя“. Основаният от преп. Сергий Радонежки манастир в чест на Св. Троица от 1337 г. носи наименованието Троице-Сергиева Лавра и се е превърнал в прообраз на нов, удивително чист и строг монашески живот. Там е сърцето на православна Русия, а в Троицкия събор се намират честните мощи на преп. Сергий Радонежки Чудотворец, така както сърцето на България се намира в Рилската света обител, където са мощите на всебългарския светец преп. Йоан Рилски Чудотворец (IX-X в.). Това, което за България е преп. Йоан Рилски, за Русия е преп. Сергий Радонежки. Негови монаси и духовни ученици стават игумени на над 80 манастира. Хиляди вярващи с благоговение и благодарност са идвали и идват в Троице-Сергиевата Лавра за поклонение.
С молитвеното си застъпничество св. Сергий Радонежки помага при всякакви житейски проблеми, а в частност – на вдовици и деца, останали без попечение. На светеца се молим да защити децата от лошо влияние и от неуспехи в училище. Когато бил още дете, учението се удавало много трудно на св. Сергий, но след неговите горещи детски молби Бог му изпратил ангел във вид на старец, който му дал частица нафора и след като я изял св. Сергий по свръхестествен начин придобил необичайна разсъдителност и премъдрост. Сега вече самият той предстои пред Бога и със своите молитви помага на всички родители, които се молят децата им да придобият разумност. Ако ученици или студенти имат проблеми в изучаването на даден предмет или им предстоят изпити, е обичайно да се обръщат към светеца, за да им помогне в овладяването на трудния за тях предмет. Към него прибягват дори и учени, които имат проблеми в изследователски проекти и всякакви сложни ситуации в научната област. Св. Сергий Радонежки помага със застъпничеството си и в съдебни дела. Молитвата пред светеца, който е бил образец за смирение, помага за по-лесно постигане на смирение и справяне с нашата собствена гордостта, както и тази на околните.
Св. Гавриил е роден в семейство на убеден комунист, като баща му умира рано, а майка му впоследствие става монахиня с името Анна († 2000 г.) и днес е погребана близо до своя син. Казват, че има хора, които Бог е избрал за Себе Си още от утробата на майка им. Старецът Гавриил е бил точно такъв. Негови близки и съседи си спомнят, че още като дете по цели дни не е посягал към храна, а после търсейки истината, си купил малко Евангелие, което непрекъснато четял. Но понеже му го взели и изгорили, той избягал от дома си и това предопределило бъдещия му монашески път. През 1965 г. на 1 май – Ден на трудещите се, проспект „Руставели“ бил изпълнен до краен предел от манифестиращи. И тук, на този митинг, както обикновено, се откроявал огромен портрет на „бащата на всички трудещи се“ – Ленин. Преп. Гавриил обаче отишъл и пред смаяните погледи на всички го залял с бензин и го запалил. Бил арестуван от КГБ. Можем само да гадаем на какви изтезания е бил подлаган в полицейските подземия този, който се осмелил публично да изгори портрета на Ленин в онези години. На всички въпроси защо го е сторил, старецът Гавриил спокойно отговарял: „Защото човек не бива да се боготвори“. На този плакат, твърдял той, трябвало да бъде Разпятието Христово. „Вие казвате – Слава на Ленин“, а аз ви казвам, че е трябвало да напишете: „Слава на Господа Иисуса Христа“. В психиатричната клиника му поставят диагнозата „психопат със склонност към шизофрения“. Тази диагноза спасява о. Гавриил от разстрел. Господ запазва избраника Си, за да не остане грузинския народ без наставник.
О. Гавриил изтърпява много неща от мъчителите си, но никога никого не осъжда. „Той строго забраняваше да съдим когото и да било – разказва игуменията на манастира „Самтавро“, майка Кетеван, и ни наставляваше така: „Ако видиш убиец или блудница, или пияница, търкалящ се в калта, никога не го осъждай, защото Сам Бог му е отпуснал юздата, а твоята държи в ръката Си. Ако реши да я отпусне, ти ще се окажеш даже в по-лошо положение и ще попаднеш в същия грях като този, когото осъждаш, и ще погинеш… Трябва да обичаме всички, но ако не можем, то поне да им желаем доброто“.
„Над всички канони и устави е любовта. Ето защо толкова много се говори в Книгата за нея“ – обичал да казва о. Гавриил. „Ако ненавиждаш дори и един човек, в негово лице ненавиждаш и Самия Христос и си далече от Царството Божие… В последните времена любовта, смирението и добротата ще спасяват хората. Добротата отваря вратите на Рая, смирението въвежда в Рая, а любовта ще ни покаже Бога“.
Свети Николай Мирликийски Чудотворец или свети Никола († 6 декември 342 г.) е византийски духовник, архиепископ на град Мир в областта Ликия, Мала Азия. Известен е като противник на езичеството и ереста на арианството. В иконографията на Източноправославната църква често се изобразява редом с Иисус Христос и Дева Мария. Паметта на св. Николай честваме два пъти през годината: на 6/19 декември, когато светителят се преставил в Господа, и на 9 /22 май – денят на пренасяне на светите му мощи от град Мир (Древна Ликия) в Бари (дн. Италия). Църквата му отдава специална молитвена и богослужебна почит и всеки четвъртък наред със светите Апостоли. С такава чест на ежеседмична прослава е удостоен единствено „най-големият измежду родените от жени“ (Мат. 11:11) – св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен.
През целия си живот св. Николай помагал на страдащите, защитавал невинните и укрепвал слабите със словото на истината и вярата. След смъртта си е почитан като светец и покровител на бедните, децата, моряците, рибарите, пътешествениците, търговците, банкерите, затворниците, покаялите се крадци, пивоварите, бъчварите, фармацевтите (в по-стари времена – билкарите, знахарите и изцелителите), погрешно обвинените (особено ако са застрашени от тежко наказание). Св. Николай е един от малкото светци, за които е засвидетелствано, че притежават дръзновението да възкресява мъртви (посредством молитвата си).
Свети великомъченик Георги Победоносец (ок. 281 г. – 23 април 306 г.) е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра, убит по време на Диоклетиановите гонения. Още юноша, св. Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион) в армията на император Диоклетиан, бидейки част от личната му гвардия, докато владетелят е в Никомидия, Мала Азия. Императорът заповядал на св. Георги да вземе участие в поредното организирано от него преследване на християните, но той отказал, изтъквайки, че самият той е християнин и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения. Благодарение на силната си вяра в Христос, св. Георги понесъл твърдо всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, св. Георги смело отговарял: „По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.“
Мнозина, като видели твърдостта на св. Георги, повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра изпаднала в несвяст и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година.
Мощите на св. Георги били погребани в град гр. Лида/Диосполис в Римската провинция Палестина, дн. Лод, Израел, от който град е майка му. Скоро се прочува чрез множество чудеса, които извършва и след смъртта си, като небесен воин и закрилник.
Въпреки че успението на свети св. Георги е на 23-ти април, Българската православна църква продължава да отбелязва паметта на светеца на 6-и май. Изследване на този проблем прави дългогодишният директор на Църковно-историческия и архивен институт към Светия Синод д-р Христо Темелски (1948-2025), който разкрива, че под натиск от комунистическата власт се сменя датата на Гергьовден, и бива заменена с новия „народен“ празник – Денят на овчаря и пастира, който се отбелязва на 6-ти май.