„Домът на Светата Богородица в Малашевци“

Храм „Успение Богородично“–

120 години молитва, чудеса и обич

„Малашевци“ е бивше село и квартал в североизточната част на София, присъединен към града през 1961 година, а по-късно включен в квартал „Орландовци“. От историческа гледна точка с. Малашевци е било разположено на километър и двеста метра от стария център на тогавашното, преди още да се превърне в квартал, село Подуяне (м. Анището в началото на ул. „Тодорини кукли“). Старият път е пресичал Перловската река в северозападно направление и е завивал на север (по сегашните улици „Острово“ и „Макгахан“), т.е. през сегашния квартал „Хаджи Димитър“. Този междуселски път излизал при старите Малашевски гробища, закрити през 1945/47 г. Пресичайки Владайската река, пътят влизал в центъра на старото Малашевци, където според местното население от незапомнени времена е имало много известен кладенец, зидан отвътре. Тук именно е бил центърът на селото и малашевчани го наричали „средсело“. Всъщност тук се пресичали пътищата за съседните села: на север Орландовци, Биримирци, Обрадовци и още по на север за старопланинските села Гниляне, Подгумер и др. В североизточно направление пътят отвеждал за Негован, а друг път, почти успореден, минавал през полето към селата Чепинци и Локорско за Стара планина. Оттук се отделял на югозапад и пътят за София, известен като Градски път. По него са преминавали много планински жители със стоки за софийския пазар – дърва, въглища и др., като често те отсядали в Малашевци.

Землището на Малашевци е на левия бряг на Владайската река, която извира от Витоша. В горното си течение реката е известна като Елешница (горнобанчани и досега я наричат с това име); в старите карти на София е нанесена като Градска река; в Малашевци всички я наричали по името на витошкото село Владая (Владайска). Тя служела за напояване и лъкатушела из местността, правела е завой при могилата в селото и при сегашния мост, където е имало брод, е завивала в северно направление, приемайки за ляв приток към Биримирци Суходолската река, след което се вливала в Искър. Докато водите й били чисти, в нея се въдела много риба, а бистрата витошка вода служела за водопой на добитъка.

В пределите на енорията, близо до самата черква, е съществувало т.нар. манастирище „Св.Георги“, представляващо малко параклисче в самото село на малката източна височинка, просъществувало до началото на седемдесетте години на ХХ век с размери 3 на 4 м. и с височина човешки бой – вътре се е намирал оброчен кръст, имало е улей за изливане кръвта от жертвеното агне на Гергьовден, както и икони и стари щампи. Малашевчани наричали параклиса „Църквето“; там носели да молитвят агнетата, предназначени за празника. Правели се курбан с маслосвет и водосвет на 6 май от цялото село.

Освен това съществували оброчища с кръстове на „Св.Троица“ и „Св.Спас“, като за Спасовден няколко фамилии правели курбан на празника. По онова време днешният квартал е бил селище, чието население особено е почитало светите Константин и Елена. На празника им местните християни с литийно шествие, водено от духовенството на храма, са се отправяли към мястото с оброчищен кръст посветен на светиите, което се е намирало извън селото. Там се е извършвал водосвет, след което литията се е връщала отново в църквата и бивал открит официално селският събор. През 50-те години на миналия век край селището е построена асфалтова база, в чиято територия попада и оброчищният кръст. Поради това, за да продължи почитанието към равноапостолните царе Константин и Елена, през 1965 г. енорийският свещеник Тодор Томов пристроява параклис в тяхна чест откъм южната страна на днешния Успенски храм. Новият св. Престол е осветен от епископ Партений, тогава викарий на Софийския митрополит.

Храмът преди построяването на параклисите

Сегашната Малашевска черква, посветена на Успението на Пресвета Богородица, се намира в непосредствена близост до мястото на старото параклисче „Св.Георги“. Предполага се, че храмът е построен върху стар градеж от началото на века. Преди построяването на черквата жителите на Малашевци се черкували в Подуяне, дори съществува предание, че подуянци ги превеждали по камъните през Перловската река. Но построяването и освещаването й през 1905 довежда до това от 1911 г. Малашевци да се отдели от Подуяне като вече самостоятелна енория.

Храмът е осветен на храмовия празник 15 август 1905 г. от епископ Битолски Григорий по поръчение на Софийски Митрополит Партений. На единствената запазена от тогава снимка е запечатано тържеството със свещеници и миряни.

Пред входа на храма, 15 август 1905 г. в деня на освещаването му

Мястото за самата черква и училище било подарено от Васил Пенчов, като в изграждането на храма активно участвали с труд и дарения и местните жители. Първоначално той е бил еднокорабен, като постройката е зидана с тухли върху основи с каменна зидария, измазана отвън и отвътре, без вградени стари камъни с шарки, образи или надписи, дължината ѝ била 10 м, ширината 6 м, а височината 6,85 м. с дебелина на стените 0,45 м. Прозорците са тесни, високи, засводени, 2 м. високи и 0,80 м широки. Черквата имала един Св. Престол, но е била без стенописи, куполи и притвор,  с ниво издигнато над земята с четири стъпала. Таванът бил сводест – дървен, поддържан направо от страничните стени, нямало женско отделение. Строители в първоначалния й вид са били майстор Иван Петров от Горна баня и майстор Тодор Огнянов от Македония. Тогавашните настоятели били Дончо Младенов, Георги Христов, Стоян Колев, Иван Колев и Андрей Стоичков. След разширенията през 60-те и 70-те години, когато от северната и южната страна се пристрояват съответно двата параклиса на Св. Вмчк Георги Победоносец и Св. Константин и Елена, черквата придобива сегашния си вид на трикорабна и вече с пристроена към нея камбанария, с три Св. престола – централен, южен – посветен на на Божиите угодници св. Константин и неговата майка св. царица Елена (с храмов празник на 21 май) и северен – на Св. Георги (с храмов празник на 6 май).

От сведенията през 1951 г., изпратени в Софийска Св. Митрополия, свещеници служили в храма са: свещ.Цветан Хранов, свещ.Павел Тренев, който е бил и свещеноиконом, свещ.Стоян Байнов, свещ.Тодор Петров Томов, служащ като първи енорийски свещеник, свещ.Георги Макариев Христов, служащ като втори енорийски свещеник. Свети Антиминс бил осветен от Софийски Митрополит Стефан на 5 декември 1923 г. Иконостасът и владишкия трон са набавени от тогавашното църковно настоятелство. Иконите на черквата „Успение на Пресвета Богородица“ в Малашевци са дело на иконописеца Иван Неделков, родом от село Макоцево, Софийска област. (По данни на свещеник Тодор Томов, записани от 1978 г.). На иконите и сводните икони няма записани имена на зографи, а само имената на дарителите. На иконите на иконостаса : И.Христов, Мито Петров, Ст.Колев, Стойко и Петър Илиеви, братя Кръстеви и Анг. и Ат.Илиеви; на Св.Богородица : Хр.Митев и М.Андонов от София ; на Св.Йоан Предтеча :  Иванчо Милев със синовете си ; на Св.Николай : Дончо Младенов и Т.Христов от Малашевци; на Св.Архд. Стефан : благотворително дружество „Малашевци“ ; на Св. Успение Богородично : без името на дарителя.

Иконостаса на храма, снимка от 1951 г.

Причината за построяването на храм „Успение на Пресвета Богородица“ в софийския квартал Малашевци била изявена по чудесен начин от самата Св. Богородица. Около 1900 г. една жена от тогавашното село Малашевци сънува промислителен сън от Бога, в който й е показано, че на определено място има заровена православна светиня. При разкопаването на указаното място, за което тя събира само 10-12 г. момчета, бил изваден малък сребърен кивот с релефно изображение на Светото Богородично Успение с врадени иконка от седеф на Св. Богородица и малък кръст. Светостта на сребърния кивот е била засвидетелствана многократно, когато през годините той е открадван четири пъти от храма, но винаги е бил връщан от крадците доброволно и тайно, като последния път е оставен увит пред вратата на храма. Можем единствено да предполагаме какво се е случвало с дръзналите да посегнат на светинята от храма, щом после са се оказвали принудени сами да върнат откраднатото обратно. През 1997 г. църковното настоятелство предоставя сребърния кивот за реставрация в Националния исторически музей. Там се установява, че изработването му датира около 1810-1820 г. Реставрацията е извършена като дарение. За съжаление след поредното и последно открадване на светинята тя засега продължава да не е върната и не се намира в храма.

„Сребърният кивот“

В повече от стогодишната история на храма са се случвали, а и сега продължават да се случват много чудеса, с които Бог укрепва вярата и в прославя Света Богородица. Около 1950 г. се случва чудото да се самоизобрази лика на Божията Майка върху прозорците на храма, но в годините на богоотстъпничество изрично е било забранено да се говори за подобни неща и те започват да се забравят. Вълнуващ е разказът на Магделина Христова от квартала, която е родила своя син на Успение Богородично по стар стил, след молитва и дар за Св. Богородица. След чудото нейната колежка Кръстенка от Нови Искър, която от дълги години също не е можела да има деца, дошла да се помоли и да остави дар на Св. Богородица и след това ражда дъщеря. Сега всяка година идва в черквата на храмовия празник. Такива  случаи са засвидетелствани немалко, включително измолените от Светата Богоматер две двойки близначета, които се родиха напоследък в две семейства. Богомолци разказват за чудния полъх, който са усетили по лицата си по време на коленопреклонната молитва пред Чудотворната Св. Богородица Троеручица.

Трудно може да се опише с думи благодатната сила на Чудотворната икона на Св. Богородица Троеручица от храмовия иконостас. Тя е иконописана в цял ръст по православния канон и по подобие на Чудотворната Св. Богородица Троеручица от Хилендарския манастир на Света Гора Атон, историята на която е свързана с живота на св. Йоан Дамаскин. Заради противопоставянето му на иконоборческата ерес през VIII в., той бил наклеветен пред халифа на Багдат и му отрязват дясната ръка, но след гореща молитва пред иконата на Св. Богородица, тя му дава в сън знак и му възвръща ръката. За благодарност той прави дясна ръка от сребро и я поставя на иконата.

Чрез Малашевската Чудотворна икона на Св. Богородица Троеручица са получили и получават помощ много християни. Чрез нея Божията Майка помага на безплодни жени, дава изцеления при болести и при други неволи и несгоди. И сега много хора, които идват от цяла София и други градове, разказват за чудесата и помощта, която са получили от Света Богородица, след сърдечна молитва пред нейната чудотворна икона и оставен пред нея малък дар.

Чудотворната икона на Св. Богородица Троеручица

Достойно е, наистина, да Те ублажаваме, Богородице,

присноблажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог.

По-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите,

нетленно родила Бог Слово, Тебе истинската Богородица величаем.

По чуден начин с помощта на Божията майка започнал и бил извършен големият ремонт на храма през 1999 г. Средствата идвали като по чудо с главното участие на кметицата на община Сердика г-жа Ваня Цанева, както и благодарение на Св. Софийска Митрополия. Строителните фирми „Туги“ ООД на г-н Никола Драгоев и „Рамира“ ООД на  г-жа Мария и Радомир Рускови и г-н Ранко Ранков, които извършили строителните работи, също направили огромни дарения с труд и материали, допринасяйки за благородната кауза. Благочестиви християни от квартала, града и от цялата страна се включили и дали своята лепта. Както в началото при съграждането, така и в днешни дни  поддържането на храм „Св.Успение Богородично“ в кв. Малашевци продължава да бъде кауза, обединяваща хората и показваща, че общата грижа на енорията за храма е действие носещо живот, а не просто някаква абстрактна идея или мистика. Случват се реални събития, подтикващи участниците към социална чувствителност, смирение, обич и взаипомощ. Храмът е място на закрила и духовна родина, където търсещите могат да открият истинският смисъл и устойчивост, а вярата от догма се превръща в начин на съществуване.

Източник на особена благодат и небесна помощ, поради наличието на вградените в тях мощи, са и още няколко свети икони в Малашевския храм „Успение на Пресвета Богородица“:

На Свети Серафим Саровски

Преподобният Серафим Саровски (в света Прохор Сидорович Машнин) е роден през 1754 г. в град Курск в уважавано търговско семейство. Баща му изгражда храмове, а майка му възпитава трите си деца, от които Прохор е най-малкият. От малък желаел да стане монах. Съвременниците на св. Серафим отбелязват, че светият лечител изцелявал не толкова с кротка дума, колкото с любов и радост, които струяли от него. Към всички преподобният Серафим с умиление се обръщал с думите: „Радост моя!“.

Богато надарен от Бога с даровете на чудотворство и прозоривост, Св. Серафим се представил в Бога на 2 януари 1833 г. Мощите му се пазят в Троицкия храм на Дивеевския манастир, на който той е покровител. Канонизиран е за светец през 1903 г. На тържествата по неговото канонизиране тогава присъствали около 300 000 вярващи, между които и последния руски император Николай II със своето семейство.

На Свети Сергий Радонежки

Преподобни Сергий Радонежки (1314-1392) е велик подвижник, оказал решително влияние за обединението на разпокъсани руски княжества и освобождението на  Русия от татаро-монголското иго през ХІVв., основател и игумен на Троице-Сергиевия манастир, завинаги останал като „многосветъл светилник на руската земя, възсиял чрез чудесата си като второ слънце”, наричан „Игумен на Руската земя“. Основаният от преп. Сергий Радонежки манастир в чест на Св. Троица от 1744 г. носи наименованието Троице-Сергиева Лавра и се е превърнал в първообраз на нов, удивително чист и строг монашески живот. Там е сърцето на православна Русия, а в Троицкия събор се намират честните мощи на преп. Сергий Радонежки Чудотворец, така както сърцето на България се намира в Рилската света обител, където са мощите на всебългарския светец преп. Йоан Рилски Чудотворец (IX-X в.). Това, което за България е преп. Йоан Рилски, за Русия е преп. Сергий Радонежки. Негови монаси и духовни ученици стават игумени на над 80 манастира. Хиляди поклоници с благоговение и благодарност са идвали и идват в Троице-Сергиевата Лавра за поклонение.

С молитвеното си застъпничество св.Сергий Радонежки помага при всякакви житейски проблеми, а в частност на вдовици и деца, останали без попечение. На светеца се молим да защити децата от лошо влияние и от неуспехи в училище. Когато още бил дете, учението се удавало много трудно на св. Сергий, но след неговите горещи детски молби Бог му изпратил ангел във вид на старец, който му дал частица нафора и след като я изял св. Сергий по свръхестествен начин придобил необичайна разсъдителност и премъдрост. Сега вече самият той предстои пред Бога и със своите молитви помага на всички родители, които се молят децата им да придобият разумност. Ако ученици или студенти имат проблеми в изучаването на даден предмет или им предстоят изпити е обичайно да се обръщат към светеца, за да им помогне в овладяването на трудния за тях предмет. Към него прибягват дори и учени, които имат проблеми в изследователски проекти и всякакви сложни ситуации в научната област. Св. Сергий Радонежки помага със застъпничеството си и в съдебни дела. Молитвата пред светеца, който е бил образец за смирение, помага за по-лесно постигане на смирение и справяне с нашата собствена гордост, както и с тази на околните.

На Свети Гавриил Ургебадзе

Св. Гавриил Ургебадзе (в света Годердзи Ургебадзе Василиевич) роден на 26 август 1929 г. в Тбилиси, Грузия и починал на 2 ноември 1995 г., е един от големите подвижници и изповедници на Православието през XX в. След внимателно изследване на неговия живот и дела, през 2012 г. обичаният и почитан от православните християни в Грузия и извън нея подвижник бе канонизиран от Грузинската православна Църква.

Св. Гавриил е роден в семейство на убеден комунист, като баща му умира рано, а майка му впоследствие става монахиня с името Анна († 2000 г.) и днес е погребана близо до своя син. Казват, че има хора, които Бог е избрал за Себе Си още от утробата на майка им. Старецът Гавриил е бил точно такъв. Негови близки и съседи си спомнят, че още като дете по цели дни не е посягал към храна, а после търсейки истината си купил малко Евангелие, което непрекъснато четял. Но понеже му го взели и изгорили, той избягал от дома си и това предопределило бъдещия му монашески път. През 1965 г. на 1 май ден на трудещите се проспект „Руставели“ бил изпълнен до краен предел от манифестиращи. И тук, на този митинг, както обикновено се откроявал огромен портрет на „бащата на всички трудещи се“ – Ленин. Преп. Гавриил обаче отишъл и пред смаяните погледи на всички го залял с бензин и го запалил. Бил арестуван от КГБ. Можем само да гадаем на какви изтезания е бил подлаган в полицейските подземия този, който се осмелил публично да изгори портрета на Ленин в онези години. На всички въпроси защо го е сторил, старецът Гавриил спокойно отговарял: „Защото човек не бива да се боготвори“. На този плакат, твърдял той, трябвало да бъде Разпятието Христово. „Вие казвате – Слава на Ленин“, а аз ви казвам, че е трябвало да напишете: „Слава на Господа Иисуса Христа“. В психиатричната клиника му поставят диагнозата „психопат със склонност към шизофрения“. Тази диагноза спасява о. Гавриил от разстрел. Господ запазва избраника Си, за да не остане грузинският народ без назидател.

О. Гавриил изтърпява много неща от мъчителите си, но никога никого не осъжда. „Той строго забраняваше да съдим когото и да било – разказва игуменията на манастира „Самтавро“, майка Кетеван, – и ни наставляваше така: „Ако видиш убиец или блудница, или пияница, търкалящ се в калта, никога не го осъждай, защото Сам Бог му е отпуснал юздата, а твоята държи в ръката Си. Ако реши да я отпусне, ти ще се окажеш даже в по-лошо положение и ще попаднеш в същия грях като този, когото осъждаш и ще погинеш… Трябва да обичаме всички, но ако не можем, то поне да им желаем доброто“.

„Над всички канони и устави е любовта. Ето защо толкова много се говори в Книгата за нея“ – обичал да казва о. Гавриил. „Ако ненавиждаш дори и един човек, в негово лице ненавиждаш и Самия Христос и далече си от Царството Божие… В последните времена любовта, смирението и добротата ще спасяват хората. Добротата отваря вратите на Рая, смирението въвежда в Рая, а любовта ще ни покаже Бога“.

На Свети Николай Мирликийски

Свети Николай Мирликийски Чудотворец или свети Никола/†  6 декември 342 година/ е византийски духовник, архиепископ на град Мир в областта Ликия, Мала Азия. Известен като противник на езичеството и арианството. В иконографията на Източноправославната църква често се изобразява редом с Иисус Христос и Дева Мария. Паметта на Св. Николай честваме два пъти през годината: на 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 май/22 май – денят на пренасяне светите му мощи от град Мир (Древна Ликия) в Бари (Италия). Църквата му отдава специална молитвена и богослужебна почит и всеки четвъртък наред със Светите Апостоли. С такава чест на ежеседмична прослава е удостоен единствено „най-големият измежду родените от жени“ (Мат. 11:11) – св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен.

През целия си живот свети Никола помагал на страдащите, защитавал невинните и укрепвал слабите със словото на истината и вярата. След смъртта си е почитан като светец и покровител на бедните, децата, моряците, рибарите, пътешествениците, търговците, банкерите, затворниците, покаялите се крадци, пивоварите, бъчварите, фармацевтите (в по-стари времена – билкарите, знахарите и изцелителите), погрешно обвинените (особено ако са застрашени от тежко наказание). Свети Никола е един от малкото светци, за които е засвидетелствано, че притежават дръзновението да възкресява мъртви (посредством молитвата си).

На Свети Великомъченик Георги Победоносец

Свети Великомъченик Георги Победоносец (роден ок. 281 г. – 23 април 306 г.) е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра, убит по време на Диоклециановите гонения. Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион) в армията на император Диоклециан, бидейки част от личната му гвардия, докато той е в Никомедия, Мала Азия. Владетелят заповядал на св. Георги да вземе участие в поредното организирано от императора преследване над християните, но той отказал, изтъквайки, че самият той е християнин и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения. Благодарение на силната си вяра в Христос, Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: „По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията.“ Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година. Мощите на свети Георги са погребани в град Лида/Диосполис в римската провинция Палестина, дн. Лод, Израел, от който град е майка му. Скоро се прочува чрез множество чудеса, които извършва и след смъртта си, като небесен воин и закрилник.

Въпреки че успението на свети Георги е на 23-ти април, Българската православна църква продължава да отбелязва паметта на светеца на 6-и май. Изследване на този проблем прави дългогодишният директор на Църковно-историческия и архивен институт към Светия Синод д-р Христо Темелски, който разкрива, че под натиск от комунистическата власт се сменя датата на Гергьовден, и бива заменена с новия „народен“ празник – Денят на овчаря и пастира, който се отбелязва на 6-ти май.

Всяка година на трите големи храмови празници Успение на Света Богородица – 15 август, на Свети Георги Победоносец – 6 май и на Свети Константин и Елена – 21 май се извършва честване с празнична литургия и раздаване на курбан за здраве. От предния ден се събират доброволци от енорията и града за обработка на жертвеното месо и за рязане на зеленчуците. И както навремето при службите, извършвани на някогашните оброчища в енорията, се използвала храна, донесена от къщи или закупена с дарения, се прави курбана, сварен в голям казан, какъвто притежава всяка църква. Обикновено се готви от агнешко месо с пресен лук (курбан чорба). Когато яденето е вече полуготово, забива църковната камбана. Хората се отправят към мястото на службата в двора на черквата, в предвидения кът за освещаване и раздаване на курбана. Свещеникът застава начело, отслужва служба и благославя курбана и трапезата. После всеки минава до котела с яденето и му сипват от него за здраве и благословение.

Освещаване курбана за празника на Св.Константин и Елена, 21.05.2025 г.

Няколко пъти в годината и особено една седмица преди големите храмови празници, се организира т.нар.“бригада“ от доброволци малки и големи, от енорията и града, както и гости на града, желаещи да се включат в дейностите по почистване и облагородяване на храма и храмовия двор. Чрез активното участие на всички дошли в храма, предавайки добрия пример от големи на малки, се изгражда една здрава общност, служение и чудо. Създава се усещане за принадлежност не само на вярващи, а и у всеки, който търси смисъл и устойчивост.

Всяка година, в чест на най-светлия християнски празник Възкресение, време за размисъл за жертвата на Исус Христос и обещанието за вечен живот, в храма се провеждат специални служби през Страстната седмица. Това е седмицата, предшестваща Великденската неделя, за да се отбележат събитията от последните дни на Господ Исус Христос. С течение на времето с Великден са се свързвали различни обичаи и традиции. Всяка година на Велики четвъртък в малашевския храм се спазва традицията за боядисване на великденски яйца за радост на малки и големи. Яйцата са символ на новия живот и възкресението. Обичаят да се украсяват яйца за Великден датира от дълбока древност. Със средства от дарения в храма се закупуват огромен брой яйца и всеки е добре дошъл да се включи в боядисването. После яйцата се подреждат и раздават за благословение на всеки, дошъл на Великденската служба в неделя.

Боядисване на яйца по зографска техника

 Посетителите на храма и днес съпреживяват отново и отново вярата в чудесата, участвайки в празничните чествания и ритуали. Това ги кара да чувстват принадлежността си към традициите, обединяващи живи и починали, доказателство за това, че животът има смисъл, дори и в страданието. Молитвата, чудото, оброците и общността – всичко това сочи към Бог, който не е идея, а личен отговор и убеждение.

И ако прошката и молитвата са ценни, тогава те трябва да се преживеят, не само да се знаят, което поражда нов тип способност, вътрешна отвореност, сила чрез кротост и вяра, чрез опитност. Постепенно, на преден план като ценност са вече не парите, властта и успеха, а прошката, смирението, участието в общността, грижата за живите и починалите.

Храмът се превръща не просто в постройка, а във врата към смисъла, който води човека към среща с живия Бог – чрез молитвата, възпоменанието и общността,— така, че душата му да се възстанови, излекува и съедини със Светлината. Храмът „Успение на Пресвета Богородица“ в кв. Малашевци бива това свято и сигурно място, не защото е величествен, а защото в него хора са се молели, ставали са чудеса, изцелявали са се души, починалите се помнят, живите се подкрепят.

Ако търсиш смисъл, и вярваш или дори само се надяваш, че животът не е просто случайност и ако вярваш, че доброто, прошката и любовта не са илюзия — тогава има логика и човешка необходимост да срещнеш тази надежда някъде.

Нека това „някъде“ бъде тук – в този храм.
Защото това не е просто сграда.

Това е място, където Бог отговаря.

Храмът е отворен.
Бог също.

Контакти

Градски транспорт:

• – трамваи №18, №4, №3 (спирка 0796 – „Католически гробищен парк“)
• – автобуси №100, №22, №21, №20

* https://www.sofiatraffic.bg/bg/

Банкова сметка

снимка